Празниците вече ни чакат зад ъгъла, атмосферата около нас се изпълва с Коледен дух. Зимните празници свързваме с лампичките по улиците, окрасяването на елха, портокалови корички и моменти с близките ни хора. Декорациите оказват влияние върху цялостното преживяване, затова днес ще ви покажем две по-нетрадиционни предложения – Гаултерия и Ардизия.

Гаултерия

Gaultheria

Самото име Гаултерия е наименованието на род вечнозелени храсти, които се срещат в природата на Азия, Северна Америка и Южна Америка. Принадлежи на Пиреновото цветно семейство като Ерика и Калуна. В бутиците за цветя се среща видът Gaulteria procumbens. На височина достига 10-15 см, а на широчина се разпростира неограничено. Листата на растението имат специфичен аромат. 

Гаултерията е студоустойчива – може да се гледа в саксия вкъщи или да бъде засадена и в градината. Едно от малкото неща, към които е взискателно растението, е почвата. Подходяща е ериковата почва. Тя е лека и рохкава. Може да се смени и със смес от 4 части торфена пръст, 2 части листна пръст и 1 част пясък. Важно е почвата да е леко киселинна или нормална, алкалната почва не е подходяща. Полива се редовно – ако горният слой на почвата е сух или листата са повехнали, трябва да полеете. Особено важно е поливането при цъфтене. Растението предпочита по-ниски температури и умерена светлина. 1-2 часа директно слънчево излагане сутрин или привечер са достатъчни.

Gaultheria procumbens 6049

Листата на Гаултерията са зелени, но през зимата могат да добият розови и червени отенъци. През лятото растението цъфти с малки бели или розови цветчета, които се задържат до средата на Август. След това се появяват малки червени плодчета, които се задържат през зимата. 

Плодовете не са отровни, но могат да предизвикат стомашен дискомфорт, когато са директно откъснати от храста. На места листата му се използват за чай. Гаултерията намира приложение и в козметиката – най-често под формата на етерично масло. Местните индианци в Северна Америка използвали листата за лечение на болки. Маслото съдържа активната съставка на Аспирина, затова растението има и противовъзпалително действие. 

Ардизия

DSC_0868-3

Ардизия е името на род растения от семейство Игликови. Като казваме Ардизия, имаме предвид вида Ardisia Crenata. Ардизията е малък кичест храст, отрупан с червени плодове. Родината ѝ е Източна Азия, по-късно е пренесена и в Щатите и Австралия. При добро отглеждане растението може да достигне височина до 1 метър.

Почвата, в която се засажда растението трябва да бъде лека и добре дренирана. Като цяло Ардизията се адаптира лесно и може да расте дори в глинеста почва. Като киселинност предпочита по-киселинна почва, но може да се адаптира и към нормална или леко алкална почва. Хубаво е почвата да се поддържа равномерно влажна през цялото време. Ако преполивате Ардизията, рискувате корените да започнат да гният. Ако я поливате твърде малко листата ще започнат да повяхват и да стават кафяви. Когато се гледа в саксия, не бива да се оставя вода в подложката за повече от 15 минути, защото се увеличава рискът от гъбички.

DSC_0883-5

Ардизията има дълги и лъскави, леко назъбени листа. Цъфти през лятото с бяло-розови цветя с приятен аромат. След тях се появяват и плодчетата на храста – червени топченца, с размерите на грахово зърно. Тези плодове се задържат и през зимата. 

Подходящата температура е между 15 и 24 градуса, но не по-ниска от 8 градуса. Адризията обича слънчевата светлина, но пряката такава може да изгори растението при прекомерно излагане. При прекалено висока температура, растението може да не произведе плодчета. 

Тъй като растението се разпространява лесно, отглеждането му навън изисква специално внимание. Интересен факт за Ардизията е, че във Флорида е забранено внасянето и отглеждането и, освен с разрешително.