Пролетта плахо пристъпва и природата отново се разлиства. Докато се любуваме на цъфналите дървета и поляни, може да внесем цветовете на пейзажа и в собствения си балкон. В списъка долу сме подбрали някои красиви и непретенциозни цветя, с които може да украсите терасите си чак до есента.
Мушкато
Добре познатото Мушкато е многогодишно растение, чието родно място е Южна Африка. Латинското име на рода е Pelargonium, което идва от гръцкото pelargós – щъркел, тъй като семенната му глава приличала на човка. Достига височина от 50-80 см и произвежда големи цветове, които варират в червената гама. Познати са над 400 сорта Мушкато като най-популярните, които се срещат у нас са:
Pelargonium zonale – познато още като обикновено мушкато, името “зонално” идва от специфичната окраска на листата. Традиционните цветове са червено, сьомга, виолетово, бяло и розово. Характерни са месестите стъбла, които с времето се вдървесиняват.
Pelargonium grandiflorum – т.нар. Кралско мушкато (още Английско). Стъблото на този сорт е изправено и достига 50-60см височина. Листата му са леко назъбени, а цветовете му се отличават с размера си – диаметър 7-8см. Гамата в която се среща е от бяло до тъмно червено, почти черно. Някои сортове имат пъстра окраска или контрастна бяла периферия.
Pelargonium peltatum – т.нар. Висящо мушкато или Сакъзче – тази разновидност на мушкатото има дълги стъбла – могат да достигнат до 100см! Цъфти обилно с бели, розови и червени цветове, като формата на цветчетата е по-издължена. Подходящо е за засаждане във висящи кошници или сандъчета на перваза.
Мушкатото е светлолюбиво, но силното слънце през лятото може да изгори листата му – източните и западните балкони са най-подходящи за позициониране. Може да расте и в полусенчести места, но при недостатъчно осветяване растежът се забавя и цъфтежът не достига пълния си капацитет. Растението не е претенциозно към почвата – добре е да е пропусклива и добре дренирана. През активния цъфтеж е добре да се наторява периодично с течен тор. При английското мушкато е важно да не се прекалява с торовете, тъй като се постига обратен ефект. Полива се 3-4 пъти седмично, през лятото може и по-често. Важно е да не се полива, докато слънцето го огрява силно, както и да не се мокрят листата, ако поливането е вечер.
Петуния
Петунията е от семейство Картофови. Едногодишното растение идва от Южна Америка, в частност Бразилия. Смята се, че името на петунията идва от бразилската дума за тютюн – petun, тъй като двете растения много си приличат. Стеблото на петунията е храстовидно и силно разклонено. Може да достигне височина до 50см, като се открояват две категории сортове – каскадни и бордюрни. Цветовете са с формата на фуния и има голяма разновидност от оцветяване – бели, сини, червени, розови, виолетови и от по-късно – жълти. Има много сортове като най-общо цветовете могат да бъдат едноцветни или двуцветни, прости, кичести или силно кичести. Освен по оцветяването, сортовете се разделят на едроцветни и многоцветни. Едроцветните се характеризират с по-малко на брой, но по-големи като диаметър цветове, за разлика от многоцветните – при тях има множество на брой по-малки цветчета. Разнообразието от цветове и окраски е довело до създаването на уникални хибридни форми, най-често с бели и виолетови цветове.
Петунията обича слънчевите места – не се притеснявайте да я оставите на пряка слънчева светлина. Ако не и достига слънчева светлина ще произведе по-малко и по-дребни цветове и ще жълтее. Основното изискване към почвата е да е добре дренирана. Търпи обилно поливане – на 1-2 дни, а в топлите месеци и до два пъти дневно. Много е важно при поливане да се пазят цветчетата, тъй като водата оставя петна върху тях. Възможностите за комбиниране и аранжиране на саксии и сандъчета с петунии са безкрайни. Дали ще изберете каскадни или бордюрни петунии – можете смело да комбинирате цветовете и шарките за една пъстроцветна тераса.
Вербена
Вербената може да се срещне и под името Върбинка. В природата се срещат диви видове в Азия, Америка и Европа. Красивото цвете може да бъде отглеждано като многогодишно или едногодишно растение. Срещат се стелещи се и изправени разновидности, като стъблото достига до 20 – 25 см дължина. Среща се в най-различни цветове – бяло, синьо, розово, виолетово, червено, прасковено и други. Това, което отличава Вербената е, че често в основата на цветчетата има “око”.
Вербената е сравнително непретенциозна и лесна за отглеждане. Слънцелюбива е и има нужда от добре осветено място, за да произвежда богато отрупани цветове. За почвата единственото условие е да е добре разрохкана и обогатена с тор. Растението не понася добре силния вятър и е добре да се поставя на завет. За да цъфти обилно трябва да се почистват прецъфтелите цветове, както и част от стеблото, което ги държи. Полива се умерено, в горещите дни по-често. Важното е, да не се задържа вода в сандъчетата, защото може да предизвика гниене на корените и да увреди растението. Няма нужда от често торене – веднъж в месеца е достатъчно. По-голям е шансът да се увреди от преторяване, отколкото от недостатъчно торене.
