Ерика, Калуна и Хебе – три растения, които не се плашат от студеното време.
Ериката и Калуната са от едно цветно семейство – Пиренови. Въпреки приликата си са отделени в два рода. Тези растения произхождат от Африка, но ги има и в Европа. Обитават планински местности и гори, където почвата е кисела. Срещат се и в България, в Странджа, но са редки и са включени в Червената книга на защитените видове.
Calluna vulgaris, както е латинското име на Калуна, е нисък цветен храст, достигащ 20-50 сантиметра височина, в редки случаи до метър. Листата ѝ са с дължина около 2-3 мм. В природата е важен източник на хранителни вещества за овце, сърни, както и някои птици. Калуната се е използвала и за оцветяване на вълна и тониране на кожа. Преди хмелът да навлезе в производството на бирени напитки, калуната, заедно с малц се е използвала в пивоварството. Медът от Калуна е много ценен в блатните местности. Той има характерен силен вкус и нестандартна структура-желиран е до разбъркване, когато става на сироп като всеки друг мед и после отново се желира. В Шотландия се смята, че бялата Калуна носи късмет и често цветовете ѝ се продават като сувенири и се използват в булчински букети.
Отглеждане:
Калуната издържа на застудявания, затова може да се отглежда навън, аранжирана в саксии или в градината. Тя цъфти от средата на лятото до късна есен. Цветовете ѝ са пурпурни, розови, понякога бели. През първите месеци от засаждането е важно почвата да се поддържа влажна, след това поливането може да се разреди. Калуна обича слънчеви и полусенчести места – оптималното разположение е югозападно или югоизточно. Важното за Калуната е почвата-тя трябва да бъде с висока киселинност – 4.5-5.5 ph. Ако почвата не е достатъчно кисела, растенията завяхват и умират. Подхранването на почвата по-скоро може да навреди, затова след първоначалното подхранване при засаждане е добре да не закачате растението повече. През пролетта трябва да се подреже и почисти от повехнали части.
Erica, в превод от латински означава метла. Повечето сортове Ерика са 20-150 сантиметра високи вечнозелени храсти, но има и сортове, които достигат 7 метра. Листата им са като игли и достигат 2-15 мм. Стъблата на Ериката са по-твърди от тези на Калуната. При Ерика цветовете са разположени от външната страна на стъблото, по-едри са и по-малко на брой, докато при Калуна те са множество по цялата дължина на стъблото.
Отглеждане:
Ериката е по-неустойчива на студа, макар че европейските видове са зимоустойчиви. Растението цъфти почти целогодишно, което засилва декоративните му качества. Цветовете могат да бъдат розови, червени, бели, понякога жълти. Полива се, доколкото да се поддържа влажна почвата, което може да се постигне с мулч. Ериката обича силно слънце, което допринася за ярко оцветяване. На полусянка и сянка цветовете избледняват. Както при Калуната, много важна за Ерика е почвата – с киселинност 3-5 ph. Април и Май месец са добро време за подрязване на връхчетата.
Хебе е още един декоративен, вечнозелен храст. Произхожда от Нова Зеландия и Австралия. Носи името на гръцката богиня-Хебе, която е дъщеря на Хера и Зевс. Растението достига 30-50 сантиметра височина. Има блестящи месести листа, често оцветени в различни цветове като жълто, бяло, зелено и класове от цветове, които обичайно са червени, виолетови или бели.
Отглеждане:
По-малките сортове Хебе издържат добре на ниските температури и са идеални за есента и зимата. Ако през лятото температурата е над 20 градуса, трябва да се оросяват често. В топли помещения листата и пъпките окапват. Полива се редовно, но умерено. През лятото е добре да се полива по-често. Хебе обича светлината, затова е добре да получава достатъчно. Идеалната почва за растението е песъчлива, рохкава и добре дренирана. През активния период (април-август) се тори два пъти в месеца с течна тор за декоративни растения.
Тези растения се съчетават чудесно в сандъчета, саксии и кашпи. Може да ги разполагате на прозорци, тераси или на входната врата за зима, изпълнена с настроение и цвят!