циклама-символ на искрени чувства

циклама-символ на искрени чувства

Цикламата е грудково растение, което впечатлява с интересните си цветове и форми. Над килима от листа, оформени като сърце, се издигат високи стъбла с цветни венчелистчета, които са обърнати нагоре и наподобяват екзотични пеперуди.

За родина на Цикламата, която днес се отглежда като домашно растение, се смятат земите около Персия, днешен Иран. Други сортове Циклами се срещат и по Средиземноморието. Още през 4ти век пр.н.е. гръцкия философ Платон описва растението. Латинското име на Цикламата е “Cyclamen” и се счита, че произлиза от гръцкото “куклос”, което означава кръг. Вероятно това е провокирано от формата на грудката и от розетката на поникналото растение. Цикламата е позната и като “свински хляб”, защото грудките ѝ присъствали в диетата на прасетата.

Повечето сортове цъфтят през зимата, като листата поникват от грудката още през есента, а на пролет растението умира и изпада в хибернация. Всяко листо има отделна дръжка и всяко цвете има отделно стъбло. При почти всички сортове стъблото е извито под ъгъл, така че плодникът е обърнат надолу. Съцветията на цикламата имат по 5 венчелистчета обърнати нагоре или навън, понякога извити. При някои сортове са по-едри и заострени, при други са по-малки и заоблени. Цветовете на Цикламата могат да бъдат бяло, розово, червено или лилаво. Има сортове, които имат и по два цвята.

 

Отглеждане

Почвата трябва да е добре дренирана, защото в противен случай грудката и корените ще започнат да гният. Саксията трябва да е достатъчно голяма – при различните сортове корените излизат от различни места на грудката.

В естествения си хабитат Цикламата расте на хладни и влажни места и предпочита максимални температури между 10 и 20 градуса. При по-висока температура растението бавно започва да умира. Оптималната температура е 12-15 градуса. Сортовете пригодени за гледане у дома не могат да понесат студ под 4 градуса, но има и градински сортове, които могат да издържат и на по-ниски температури.

циклама

Цикламата е най-капризна на поливането. Растението е чувствително както на преполиване, така и на твърде малко поливане. Трябва да е осигурен добър дренаж и да се полива само, когато почвата е суха на допир. Не трябва да се оставя и суха  твърде дълго, тъй като започва да повяхва. Много е важно да се полива директно почвата под листата, а да не се залива отгоре, за да не изгниват. Другият вариант е да оставяте вода в чинийката на саксията.

Това растение е сенколюбиво. Подходящо е за стаи със северно изложение. Ако в стаята има твърде много слънчева светлина, трябва да се държи далеч от прозореца.

Не трябва да се преторява, тъй като може да спре цъфтежа. Веднъж на един-два месеца с разредена тор е достатъчно.

 

Грижа по време на хибернацията

Докато навлиза в тази фаза, растението ще изглежда сякаш умира – листата пожълтяват и окапват. Първата стъпка като видим, че листата започват да умират е да спрем да поливаме растението. Грудката се изкарва от почвата и се почиства от изсъхнали коренчета и листа, с помощта на ножица. Засажда се отново, така че горната и половина да се показва от пръстта. Така засадена я прибираме на прохладно и сенчесто място и не поливаме за около 6-8 седмици. Около септември трябва да започнат да се появяват нови листенца. Когато те се появят местим Цикламата на светло място и поливаме обилно. 

Със своята красота Цикламите са правили впечатление и на исторически личности като Луи XIV, който ги е ползвал озеленяването на Версайския дворец и Леонардо Да Винчи, който е декорирал книги с техни илюстрации. При добра грижа растението може дълги години да бъде част и от нашия дом и да ни носи искрени чувства.